Повече за изложбата можете да прочете тук.
В края на месец май група турски еколози окупираха малкия парк „Гези“, в близост до площад „Таксим“ в централен Истанбул, в знак на протест срещу плановете на общината да издигне търговски комплекс на мястото на зелените площи. След агресивна намеса на полицията, ситуацията бързо ескалира в социалните мрежи и през следващите седмици над 2.5 милиона души излязоха по улиците на Турция – най-масовите демонстрации за последните десетилетия. Първоначалните искания за запазване на парка постепенно прераснаха в масов протест срещу авторитарната политика на турския министър-председател Ердоган и консервативни течения в турското общество.
Пристигнах в Истанбул няколко дни след началото на протестите, когато турските полицейски части временно се бяха изтеглили от „Таксим“, а „Гези“ се беше превърнал във весел, шумен палатков лагер, утопичен остров в средата на града. Леви и десни, кемалисти и кюрди, гей активисти и еколози: по алеите и тревните площи на парка мирно се бяха събрали най-разнородни групи, които се срещаха (и споделяха общи идеи) за пръв път. Вечер, когато слънцето потънеше зад хоризонта и лампите на парка светваха, започваха концертите и танците, разговорите, речите. Това беше турското лято на любовта, турската 68-ма година. „Гези“ беше лицето на нова Турция в миниатюра.
Оптимизмът се оказа кратък. Рано сутринта на 11 юни, без никаква провокация, тежко екипирани полицейски части за борба с масовите безредици влязоха на „Таксим“, за да разчистят площада от плакати и барикади. Сред гъсти облаци сълзотворен газ и мощни водни струи, уличните сблъсъци продължиха часове наред. По-радикалните групи отвръщаха с камъни, прашки и фоерверки, но отпорът им беше кратък. Няколко дни по-късно беше разчистен със сила и самият парк „Гези“, а когато част от протестиращите намериха убежище в близкия петзвезден хотел „Диван“, полицията влезе вътре със сълзорворен газ в разрез с всички международни правила. В крайна сметка, след близо месец протести, над 7,000 души бяха ранени, десетки от тях тежко, а шестима изгубиха живота си. Турция вече никога не можеше да бъде същата.
В продължение на три седмици отразявах събитията в Турция за различни международни и български медии, печатни, радио и телевизионни. Надявам се и снимките в тази фотоизложба – моята първа – да са уловили част от атмосферата.