Интервю за вестник “Капитал Daily” (14.07.2013). Текст и въпроси: Теодора Мусева
Журналистът на свободна практика и поет Димитър Кенаров откри миналата седмица дебютната си фотоизложба “Газ, вода и революция: Образи от “Таксим”. Погледът му към протестите в Истанбул, които е отразявал за BBC, е фокусиран върху момента, в който на 11 юни полицейските части навлизат в площада, а по-късно в парка “Гези”, и превърналия се в убежище хотел “Диван”. Експозицията може да се посети в софийската галерия “Ластици” до 21 юли, а снимките отразяват позицията на автора, че “Турция вече никога няма да бъде същата”.
Димитър Кенаров тази седмица беше и сред участниците в акцията “Грабвайте телата” миналата сряда, когато няколко души преминаха загражденията пред Народното събрание. Пред “Капитал Daily” той разказва за връзката между протестите в Турция и в България.
Какво искате да постигнете с изложбата в България?
– Турция е съседна държава, комшийка, но на практика не знаем почти нищо за нея освен старите клишета, които са ни набивали в главите в училище и които националисти като Волен Сидеров продължават да разпространяват. Докато погледът ни беше обърнат към Европа, Турция се преобрази и модернизира. Икономически, политически, социално. Протестите на “Таксим” – в контекста на нашите собствени протести – отново ни направиха любопитни. Какъв е този шум, дето се вдига край Босфора? Иска ми се изложбата да обясни “шума” чрез фотографии, да покаже ставащото на “Таксим”, да приближи Турция до България, по комшийски. Имаме много общи неща, за които можем да говорим. Имаме много, което можем да научим един от друг. Време е.
Понеже имахте личен сблъсък с полицията – какво мислите за разликата в поведението на органите на реда у нас и в Турция?
– Полицията изпълнява заповеди, каквито и да са те. В този смисъл не мога да говоря за разликите между турската и българската полиция, а по-скоро за различни заповеди, спуснати отгоре. В Турция протестите бяха брутално разбити с водни оръдия, сълзотворен газ, палки и гумени куршуми. Интервюирах доста полицаи, много от които са млади симпатични момчета, с едва покарали мустачки, току-що завършили полицейската школа. В един друг контекст, при едни други заповеди, може би тези полицаи щяха да са приятели с протестиращите. Вместо това те слагаха противогази, каски, взимаха щитовете и палките и се превръщаха в безлични роботи на държавата.
При други заповеди и българските симпатични полицаи, които в момента са приятели с протестиращите, могат да се превърнат в същото. Да не го позволяваме.
Какво е мнението ви за начина, по който протестът се развива в България?
– Харесвам мирния протест. Той има много по-голяма морална сила от насилието. Да погледнем Ганди, Мартин Лутър Кинг. Проблемът на мирния протест е, че той изисква много търпение, толкова много търпение, че да побърка противника, да направи всяко негово действие абсурдно. Едната буза, другата буза, едната буза, другата буза. Докато този, който бие шамарите, не го заболи ръката. Не знам дали имаме чак такова търпение. Дори не знам дали е добре да имаме такова търпение.