Интервю за Програмата, 24 ноември, 2011

Текст: Деница Стефанова

Снимки: Илиян Ружин

Нужна е известна доза смелост, за да предложиш на човек като Димитър Кенаров да покаже любимите си места в София. Подобна задача е крайно ограничаваща за журналист на свободна практика, който е живял къде ли не и е преследвал военнопрестъпници в Сърбия, серийни убийци в Македония, американската армия в Ирак, сноубордисти в Босна, златотърсачи в Румъния и трактори в Беларус. Решихме да се възползваме от малкото време, през което се намира на родна почва, не само защото ни е любопитно какво е подготвил за Форум Промяна на Горичка, а и защото разговорите (оказва се – и разходките) с него по дефиниция са интересни. За целта се качихме високо над града – между Симеоново и Драгалевци.

Петна в София

Адски интересно ми е, че ако човек погледне града от Витоша или от някъде по-високо, ще види, че в София има много незастроени места. Каквото е например огромното пространство между Малдост и Окръжна болница. Има такива петна навсякъде, това не са точно паркове, а просто останали площи, които не са обособени като нищо. Те са ми най-интересни. Терра инкогнита, така да се каже, на София.

Отвъд хълмовете

В Драгалевци говорих с един местен, когото наричам краваря милионер, защото този човек притежава страхотно много имоти. Той е от старите драгалевчани, кореняците, обаче си пасе кравите и изобщо не се притеснява да си ги отглежда до богаташките къщи. Обясни ми, че това тук е било преди съвсем различен релеф, с много хълмчета и т.н. Изравнено е в началото на 80-те, когато са строили НДК. Цялата пръст от НДК е дошла тук, сега ходим по нея.

Психо

В София харесвам парковете, те са ми любимите места. Харесвам Борисовата градина адски много, но за съжаление е много занемарена, което може и да хубаво – такива диви пътечки няма в почти никой друг град. Но пък вечер, когато се прибираш и не работи нито една лампа, се чувстваш в нищото, не можеш да се ориентираш, малко психо става. Дори на последното София Поетики само сцената светеше и всичко наоколо беше психиращо тъмно. През лятото обичам да пия бирички около Народния театър от време на време. Харесвам също уличките, които са преки на Витошка. Никак не обичам НДК. А Надежда ми харесва, защото е може би най-мултикултурният район в София. Заради близостта на Илиянци има много араби, китайци… Човек се чувства все едно е някъде в Лондон.

Промяна!

Много се колебаех за какво да говоря на форума на Горичка. Попитаха ме какво ме интересува и аз в първия момент се затрудних, защото всъщност се интересувам от много неща и непрекъснато си сменям проектите, търся нови неща, такива, за които не знам абсолютно нищо и за които искам да се образовам. Това е някакъв тип личен университет. Затова реших да говоря за промяната като начин на живот. В момента толкова бързо става всяка промяна с бита, технологията и всичко, което е около нас, че не е въпросът човек да се адаптира към някакъв нов стил на живот или нова технология, а да се адаптира към концепцията за непрекъсната промяна. Това е начинът да оцелееш сега.

Земеделие и вода

Наскоро свърших един голям проект за Крумовград и златната мина, която искат да се строи там. Проектът беше за Пулицър центъра, с който работя много често. Те са неправителствена организация, която спонсорира журналисти на свободна практика. Акцентът ми е върху това, че абсолютно се пренебрегва мнението на местните. Голяма част от тях са против, защото това, което се предлага от фирмата като инвестиция и 230 работни места, не е достатъчно, за да може някой да ти разруши двора и да унищожи всичко, което имаш или да замърси водата, почвите. Хората там с това се изхранват – със земеделие. Това е истината – земеделие и вода – това са двете богатства, които светът има, и ако не развиваме тях, а развиваме някакви други минни дейности и т.н. е просто ужас.

Маркс и Енгелс

Кучетата ми се казват Маркс и Енгелс. Много хора се чудят – ти подиграваш ли се с Маркс и Енгелс или ги възхваляваш? Реших, че човек трябва да се отнесе с хумор към историята, и само по този начин може да преодолее някакъв багаж, който съществува. Дори самият Маркс казва, че историята се повтаря първо като трагедия, после като фарс. Ето, Маркс и Енгелс преди бяха трагично поставени във всяко училище и всяка институция, а сега са кучета. Може да се каже, че това е фарсът на историята. И са готини кучета!

Журналистическо-номадска общност

Февруари или март месец ще се местя за 6-7 месеца в Истанбул, който е любимият ми град, заедно с Лондон. Пак ще си върша същата работа – фриланс неща из Балканите, Европа и Близкия изток евентуално, но просто ще съм базиран в Истанбул. В момента всички международни кореспонденти от Близкия изток, Северна Африка и района са в Истанбул, също и военните кореспонденти, фотографите, защото е идеален град за живеене. Има много готина журналистическа общност там сега.

Много ми се ходи в Сибир, това ми е мечта. Живях в Москва известно време – не ми хареса, не харесвам и Петербург. Не съм фен на руската култура като цяло, въпреки че една от специалностите ми е руска литература. Но Сибир е точно терра инкогнита, някакво място от земното кълбо, където няма нищо освен огромни реки… Харесвам такива места, които са на ръба на цивилизацията. То е мит, че има най-диво място, защото и най-дивите пейзажи са резултат от човешка дейност, дори и индиректна.

Почти религиозен финал

Може да се каже, че това е един от големите спорове – дали природата е природа без човека, или той е част от цялата природа и това, което прави изкуствено, също е част от природата като цяло? Толкова сме се самозабравили и толкова мислим, че сме центърът на вселената, тези, които я управляват, че някак си не можем да погледнем себе си като част от всичко.